За изложбата

Изкуство, родено
от вяра

Историята на скулптора, създал изложбата

Съдържание

IСкулпторът01 IIТърсенето02 III199903 IVЛагерът04 VДвата щриха05 VIЗавръщането06 VIIОбща мисия07 VIIIПървата изложба08 IXВидео09

На върха на кариерата, но без смисъл в живота.

ПътДжън · Шан · Жен

IСкулпторът

Кунлун Джан е роден в Китай през 1941 г. Става един от най-признатите скулптори на страната — оглавява Скулптурния институт към Художествената академия на Шандун и създава някои от най-големите статуи в Китай.

„През 1985 г. построих 15-метрова статуя. През следващата — 30-метрова, най-високата в Китай по онова време. Бях на върха на кариерата си, но не се чувствах удовлетворен. Колкото и пари да имаш, колкото и известен да си — това е само за няколко десетилетия. Липсваше ми смисъл.“

— 01 —

От Китай до Монреал и обратно — пътят към една съдбоносна среща.

ПътДжън · Шан · Жен

IIТърсенето

През 1989 г. професионалният път отвежда Джан в Монреал, Канада, където е поканен от университета Макгил. Става канадски гражданин. През 1996 г. се връща в Китай, за да се грижи за тъщата си — и там за пръв път се запознава с Фалун Дафа.

„Когато слязох от самолета, видях колко бързо се разпространява практиката. Почти във всеки парк и на всеки площад хората спокойно правеха упражненията. Беше прекрасно.“

— 02 —

III

Мирният живот на милиони хора внезапно се преобръща.

ГонениеДжън · Шан · Жен

III1999

През 1999 г. Китайската комунистическа партия започва масови репресии срещу Фалун Дафа. Милиони губят работата си; мнозина са хвърлени в затвора, изтезавани, дори убити.

„Партията впрегна всичко — вестниците, радиото, телевизиите, дори мобилизира армията и полицията. Цялата страна беше скована от страх. Беше масов лов на хора.“

„По това време планирах да извая 75-метрова статуя на Буда. Но понеже практикувах Фалун Дафа, попаднах в черния списък и се чувствах в непрестанна опасност. Не след дълго ме задържаха.“

— 03 —

Незаконни арести и трудовия лагер Уанцун.

ГонениеДжън · Шан · Жен

IVЛагерът

Между 30 юни 2000 г. и 10 януари 2001 г. професор Джан е задържан четири пъти. Изтезаван е многократно, включително и с електрошокови палки. Ръцете и краката му са обгорени; лявият му крак е толкова наранен, че три месеца не може да ходи.

„Стаята беше изпълнена с миризмата на изгорялата ми кожа.“

Изпращат го в трудовия лагер Уанцун — административно и без съд. Лагерът е известен с това, че там пребиват практикуващите до смърт.

„Наблюдаваха ме денонощно. След безкрайно промиване на мозъка, лъжи, принуда и психически натиск почти рухнах. Този тормоз беше по-страшен от физическия. Подготвих се, че може да умра там. Не мислех, че ще оцелея.“

Създадена от Джан Кунлун през 2002 г. статуя на себе си, показваща често прилаган метод за изтезание, на който той е бил подложен в Китай.

— 04 —

V · Двата щриха

После се случва онова, което Джан преживява най-болезнено.

„За моя изненада, те изцяло смениха подхода - заместник-комисарят каза: „Имаме тук учител по изкуство. Ще преподаваш ли малко рисуване?“ Отвърнах: „Не се интересувам.“ Тогава ме принуди да седна. Донесе четки, туш и хартия и ми нареди да рисувам. Направих два щриха. Записаха ги. Излъчиха записа публично, заблуждавайки всички. Това най-силно ме нарани. И до днес ми е трудно да го превъзмогна.“

Двата му щриха са показани на китайците като доказателство, че се е отрекъл. После — и на канадските дипломати, които настояват за освобождаването му.

Изкуството му е превърнато
в доказателство за една лъжа.

— 05 —

Джан Кунлун намира своя глас чрез изкуството.

СъздаванеДжън · Шан · Жен

VIЗавръщането

Благодарение на намесата на Amnesty International и на канадското правителство Джан Кунлун е освободен на 10 януари 2001 г. и се прибира у дома в Канада. Human Rights Watch посвещава на случая му отделна глава в доклада си за Китай от 2002 г. — едно от редките свидетелства от първо лице, до които организацията успява да получи достъп.

Вече свободен, той решава, че не може да мълчи.

„Огромен брой практикуващи са в затворите. Не можех да мисля само за себе си. Трябва да говоря от тяхно име. Но как? Изкуството е моята професия. Единствено чрез изкуството можех да имам глас.“

— 06 —

VII

Петнайсет творци — една обща мисия.

СъздаванеДжън · Шан · Жен

VIIОбща мисия

„Мислех си — как да направя изложба? Не можех да намеря художници в Китай, защото ги преследваха. Затова започнах да търся само зад граница. Обаждах се, пишех имейли. Търсех ги навсякъде.“

Така събира петнайсет творци — мнозина от които никога не са се срещали. Сред тях е и канадката Катлийн Гилис, чиито творби са в колекциите на Канадския съвет по изкуствата.

„Бяхме петнайсет души с една обща цел. В началото не знаехме какво точно да правим. Понеже имам опит в живописта, често аз правех композицията, а другите рисуваха.“

— 07 —

VIII

Пътуването по света започва устремно.

НачалотоДжън · Шан · Жен

VIIIПървата изложба

„Първата изложба беше през 2004 г., в Капитолия във Вашингтон. Исках правителствата по света да се събудят и да настояват за справедливост. Дойдоха няколко конгресмени. Бяха почти разплакани. Казаха, че повече хора трябва да видят тези картини. Това ни вдъхнови — и започнахме да я показваме по света.“